Приятелко моя, защо ли

ме боли, щом се сетя за теб.

Преживяхме безбройни неволи,

но за мен ти си бучица лед.

Щом можа ей така, без да трепнеш,

да забравиш тъй скъпи неща,

дето топлят ми още сърцето,

но сега ми навяват тъга.

Как можа тези дни да забравиш,

аз не мога, приятелко. Знам,

ще ми кажеш: Защо се лигавиш,

угаси си детинския плам.

Няма в мен да убия детето

и дори да съм смешна за теб,

по-добре да ми страда сърцето,

от това да съм бучица лед.

Все пак от сърце ти желая

да си здрава, да имаш късмет.

Ти прости! Ето, аз ти прощавам

тази болка. Продължавам напред.