Приятелска ръка
Колко малко на човек е нужно,
за да е щастлив,
щом ръце подадени са, дружно,
умира всеки негатив.
Изпълва тогава сърцето - надежда
и усмивката се връща,
и душата с вяра се зарежда,
и светогледа - се обръща!
И да мечтаем започваме пак,
и сълзи от радост напират,
и зад решетките остава онзи мрак,
който поривът, на душата, е спирал.
И в чудото вярата се връща,
и да живеем намираме смисъл,
когато приятел ни прегръща,
е без значение, Животът, що е писал!
И идва ни да полетим,
в едно - със птиците да пеем,
щастието, със Света, да споделим,
че пак нормално ще живеем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
