Приятелска ръка
Колко малко на човек е нужно,
за да е щастлив,
щом ръце подадени са, дружно,
умира всеки негатив.
Изпълва тогава сърцето - надежда
и усмивката се връща,
и душата с вяра се зарежда,
и светогледа - се обръща!
И да мечтаем започваме пак,
и сълзи от радост напират,
и зад решетките остава онзи мрак,
който поривът, на душата, е спирал.
И в чудото вярата се връща,
и да живеем намираме смисъл,
когато приятел ни прегръща,
е без значение, Животът, що е писал!
И идва ни да полетим,
в едно - със птиците да пеем,
щастието, със Света, да споделим,
че пак нормално ще живеем!
© Pepi Petrova All rights reserved.
