1.04.2015 г., 0:49

Приятелство

4.7K 2 21

                  ПРИЯТЕЛСТВО

 

Дъждовно е, мъгливо и студено

а аз отново съм на онзи кръстопът,

където разделихме се смутено

и тръгна всеки сам по своя път!

 

Приятелството аз не ще забравя,

ще си го пазя някъде дълбоко в мен!

От спомените най-доброто ще оставя,

ще съхраня с усмивка всеки хубав ден!

 

Когато някога тъгата те притиска,

не се отчайвай и недей плачи!

От слънцето усмивка си поискай,

от залеза, мечти си сътвори!

 

А вятърът когато пак повее,

очите си за малко затвори!

Недей забравя, че приятелство не тлее,

но цял живот остава да гори!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...в твоите стихове откривам и моите мисли и чувства,които си изразила нежно и поетично! Удоволствие е да се докосвам до твоята поезия....!Сърдечни поздрави!
  • Елена, много ме зарадва това, че си прочела стихотворението ми, благодаря ти за хубавите думи!
  • От слънцето усмивка си поискай,
    от залеза, мечти си сътвори!
    Когато сърцето говори се получава прекрасна творба!
    Поздрав!
  • Фреди, твоето посещение винаги ме радва!
    Благодаря!
  • За приятелството и за още един повече от приятел!
    поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...