25.08.2011 г., 23:11

Приятелство

1.2K 0 6


 

Напразно хвърли

Мрежата рибарска

Тайнството да уловиш

Водата на прилива ми виж

Отлива ми опознай

Планината по-ясна

Oт поле се вижда знай

В росата на дребните радости

Сърцето намира утеха

Приятелството...

Не е утъпкана пътека

Приятелят когато замълчи

Вслушай се в сърцето му

Недей скърби

Безмълвна радост усети

В нея се гмурни...

Ако не се удавиш

Се ободри

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...