25.09.2015 г., 15:51 ч.  

Приятелството на една жена... 

  Поезия » Друга
1017 0 14

 

Що днес приятелството се зове,

в един живот безчестен и заблуден?!

През низове и стръмни върхове,

Приятелят до теб е, в делник труден!

 

 

Какво приятелство е....на една жена?!

Нима то свято още съществува,

без ласки, страст и плътска суета,

с едничка дума кротко да лекува!

И телом нивга да не възжелава,

ни  устни, ни очи, ни топли длани,

във звън и смях навеки да остава,

душа в душа, приятелски събрани!

 

 

Безропотно желаех ....таз светица,

да ме прегърне със обятията на здрача,

и приютила ме под свойта плащеница,

аз на гърдите й...блажено да угасна!

 

 

25.09.2015 г.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рядко съкровище са такива приятелства, защото често се минава тънката граница!
  • Искреност, която впечатлява. Вярвам в "невъзможните" приятелства. Поздрави!
  • Влади, страхотно е! Стиховете ти ме зареждат адски много!
  • Благодаря ти, Дочка, за чудесния стих, с който присъстваш тук!
    Благодаря ти, Илко - приятелю, учителю! Това, че си обърнал внимание на скромния ми стих е награда за мен!
    Благодаря ти, Диди, за "забележката" ще го имам предвид, но аз не веднъж съм казвал, че пиша, така както го чувствам.
    Благодаря ти, Ангеле, Бела!
    Благодаря ти, мила Рени, твоят коментар отново ме развълнува истински! Светли дни ти пожелавам.
    Светли дни и творчески успехи на всички останали.
  • Ах, как желаех таз – неблазнена светица,
    да приласкае клетника, в нощта ужасна,
    да ме обвие – с топлата си плащеница
    и на гърдите й, блажено да …. угасна!

    Интересно решение...на гърдите й да угаснеш...обикновено ТЯ угасва на гърдите му...явно тази е Специална!
  • Любовта е мираж ,възход и падение!Тя също е и унижение но сладко което кара сърцето да се разтапя макар и с грях макар че боли!А дали си заслужава това никой не знае!До нови приятелю!!!
  • Приятелството няма етикет
    с цената на услугата и срока.
    Пътуване е, ала без билет
    в единствената, правилна посока.
    Дали в купето седнали са двама
    или компания решила да пътува,
    дали мъже са или мъж и дама.
    Приятелството просто съществува...
  • А каква е природата ми, Белла - определи го мъж и го остави или имаш още нещо предвид?!
  • Благодаря на всички Ви, че посетихте и коментирахте! Без да звучи пресилено, благодаря ти Младене, с теб сякаш сме от една "духовна порода", ти толкова добре разбираш замислите на моите "творби", които са далеч от всякакви критериите за перфектна поезия, но въпреки всичко даваш толкова точни и своевременни коментари!
    На Таня, теб уважавам изключително много, като творец и човек и ти благодаря стократно, ти повярва също в мен! Бих искал да ти кажа - идеята е - макар и неизказана достатъчно добре в стиха: "да имаш безкористен приятел - жена, която макар и да желае интимността ти, да поставя приятелството ти на първо място и макар и да я пренебрегваш като жена, тя да остава твоя приятелка, това мисля е сила - сила на духа, на истинската на жена, на човека, жалко е когато осъзнаеш, че си имал такъв човек до себе си, но си изпуснал момента да му кажеш - " искам да съм вечно до теб, макар и въпреки всичко"- това е идеята...
    Пожелавам ви слънчеви дни и много-много любов, която да Ви вдъхновява!
  • Тука не съществува ли противоречие - хем приятелка, която да не пожелава нищо тленно, хем да приласкае клетника и да го обвие с топлата си плащеница, за да угасне той на гърдите й блажено.

    Извинявай, Влад.
    Стихът ти много ми хареса, просто не разбрах идеята.
  • Здравей, Влад, добър Човеко и талантлив поете! Наистина пишеш с душата си и те чета с удоволствие!
  • Силно, емоционално и отново в този твой характерен стил! Поздравявам те, Владислав!
  • ...!!!
  • Много силно чувство, отлично предадено в стих. Влади, ти тази тема - за святата любов, често я включваш в разглежданията си. И с пълно право. Мисля, че тя е болезнена за всеки стойностен мъж. Скромният ми житейски опит в това направление сочи, че има уникални жени, издържащи и на най-високите мъжки критерии. Уви, те наистина са голяма рядкост. Една такава е Лабискуи - героиня на Джек Лондон. В нейния образ е въплътена твоята мечта за безсмъртна любов, а признавам и моята.

    Поздравление за хубавото стихотворение и продължавай да пишеш все така изстрадано от дъното на душата! Защото всеки има нужда да чете такива докосващи редове.
Предложения
: ??:??