Що днес приятелството се зове,
в един живот безчестен и заблуден?!
През низове и стръмни върхове,
Приятелят до теб е, в делник труден!
Какво приятелство е....на една жена?!
Нима то свято още съществува,
без ласки, страст и плътска суета,
с едничка дума кротко да лекува!
И телом нивга да не възжелава,
ни устни, ни очи, ни топли длани,
във звън и смях навеки да остава,
душа в душа, приятелски събрани!
Безропотно желаех ....таз светица,
да ме прегърне със обятията на здрача,
и приютила ме под свойта плащеница,
аз на гърдите й...блажено да угасна!
25.09.2015 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени