Приятелството в шепа се побира
Приятелството в интернетната клоака
загубило е смисъла и същността -
Измерва се под публикация с два знака
и е дотам! А всъщност то не е това!
Не е потупване по рамото небрежно
и думички по-кухи от кратунка!
Не е и смях щом кажеш нещо смешно
и емотикон на сърчице, или маймунка!...
Не се измерва нито с придобивки,
тъй както и със финикийски знаци!
Не е и скрито във фалшивите усмивки -
Това са лъскави измами за глупаци!
Приятелството е това, което е!
Събира се понякога във шепа,
размера точен на едно сърце
и истинската същност на човека...
Но щом усетиш острие на гилотина
подготвено ти от живота със насмешка,
(най-често даже без причина)
достатъчна ти е една ръка човешка!
И тя е винаги подадена от този,
за който думата приятел не е дума,
не е пълнеж, или бездушна поза,
не се измерва във облага, сума!
И точно тя е твоята опора,
и точно тя от блато ще те изведе -
Търси човека сред тълпата хора,
чети не думите, а в малкото сърце!
И не забравяй, не бъди такъв,
понякога и твоята ръка на друг ще трябва!
В Приятелството не е важно кой е пръв,
а кой, дори да нямаш нищо, с теб обядва.
И кой познава даже скритото в очите,
и кой ще ти посочи, щом сгрешиш,
защото пазим повече от нас самите
човекът друг, на който ти държиш!
*****
Приятелството е, като Атлас* -
Крепи небето ни, когато е готово
да падне сиво и бетонено на нас,
и дава ни криле да полетим отново!
29.05.2023.
________________________________________________
* - Атлас - титан от гръцката митология, който най-общо казано, крепи небесния свод на раменете си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
замислих се ако е клоака, аз дали съм екскремент... Шегувам се разбира се. Аз те харесвам и уважавам като автор, а и съм видяла само добро отношение от теб, затова такова е и моето. Много е простичко. Тук избягвам думата приятели. Нещо съвсем друго е. Това е от мен.
