6.03.2007 г., 10:59

ПРИЯТЕЛЮ

974 0 14

ПРИЯТЕЛЮ

 

 

Не ми пробутвай разкаяние и поза.

Живота не искам със пудра и грим.

Не искам да пея фалшиво за обич,

искам със тебе напред да вървим.

 

Около мене всичко е истинско.

Живота си, улично куче озъбено,

със здрава захапка, вълча порода,

за кокетна булонка не бих заменил.

 

Знам, че когато те спънат и паднеш, боли,

когато в огън гориш, винаги пари.

Но ти не бягай, а напред продължи,

щом прав си, до тебе друг ще застане.

 

Свободата не можеш да купиш с пари,

тя е вътре в тебе, човеко, в сърцето.

Копието от ръцете на роба вземи

и сам ще си върнеш всичко отнето.

 

                                                  06.03.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!
  • ти си много силна и смела! поздрав!
  • Хубаво е, Даша, много мьдро и истинско!
  • Благодаря на всички,които прочетоха стиха ми и специално на вас,
    които споделихте впечатленията си. И аз също ви харесвам и се радвам, че сте тук, за да ви чета.
    Вили, толкова по зле за тези хора, защото най-лесно се сече преклонена главица. Нали се сещаш - вертикално.
  • Силен и истински е стиха ти, Даща!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...