Mar 6, 2007, 10:59 AM

ПРИЯТЕЛЮ

  Poetry
973 0 14

ПРИЯТЕЛЮ

 

 

Не ми пробутвай разкаяние и поза.

Живота не искам със пудра и грим.

Не искам да пея фалшиво за обич,

искам със тебе напред да вървим.

 

Около мене всичко е истинско.

Живота си, улично куче озъбено,

със здрава захапка, вълча порода,

за кокетна булонка не бих заменил.

 

Знам, че когато те спънат и паднеш, боли,

когато в огън гориш, винаги пари.

Но ти не бягай, а напред продължи,

щом прав си, до тебе друг ще застане.

 

Свободата не можеш да купиш с пари,

тя е вътре в тебе, човеко, в сърцето.

Копието от ръцете на роба вземи

и сам ще си върнеш всичко отнето.

 

                                                  06.03.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • ти си много силна и смела! поздрав!
  • Хубаво е, Даша, много мьдро и истинско!
  • Благодаря на всички,които прочетоха стиха ми и специално на вас,
    които споделихте впечатленията си. И аз също ви харесвам и се радвам, че сте тук, за да ви чета.
    Вили, толкова по зле за тези хора, защото най-лесно се сече преклонена главица. Нали се сещаш - вертикално.
  • Силен и истински е стиха ти, Даща!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...