Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
24.01.2018 г., 15:05 ч.

Признание 

  Поезия » Философска
1184 2 6

Аз не съм като други жени

Не мога и не прося милостиня

Обичам те, но споменът тежи

Няма да пребъда в светиня!

 

Грешница и подла съм била

Излъгана и чакаща в нощта

Какво признание очакваш от сега

Много дълго съм живяла в самота.

 

Каква да бъда, за да мога...

Набожна, падаща на колене

Разпъната от моите страхове

Така ще те докосна ли със стих поне?

 

ТИ недей да се съмняваш в

Порива на твоите висини

С лудост ти се открояваш

И с думи и дела все ти върви.

 

Така, далечна да остана, но

"Горда" съм да знаеш, разбери!

Недей да ме залъгваш с мечти

Разклатиш ли ме, много ще боли!

 

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??