Признание
Аз не съм като други жени
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била
Излъгана и чакаща в нощта
Какво признание очакваш от сега
Много дълго съм живяла в самота.
Каква да бъда, за да мога...
Набожна, падаща на колене
Разпъната от моите страхове
Така ще те докосна ли със стих поне?
ТИ недей да се съмняваш в
Порива на твоите висини
С лудост ти се открояваш
И с думи и дела все ти върви.
Така, далечна да остана, но
"Горда" съм да знаеш, разбери!
Недей да ме залъгваш с мечти
Разклатиш ли ме, много ще боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
