Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
Jan 24, 2018, 3:05 PM

Признание 

  Poetry » Phylosophy
1185 2 6

Аз не съм като други жени

Не мога и не прося милостиня

Обичам те, но споменът тежи

Няма да пребъда в светиня!

 

Грешница и подла съм била

Излъгана и чакаща в нощта

Какво признание очакваш от сега

Много дълго съм живяла в самота.

 

Каква да бъда, за да мога...

Набожна, падаща на колене

Разпъната от моите страхове

Така ще те докосна ли със стих поне?

 

ТИ недей да се съмняваш в

Порива на твоите висини

С лудост ти се открояваш

И с думи и дела все ти върви.

 

Така, далечна да остана, но

"Горда" съм да знаеш, разбери!

Недей да ме залъгваш с мечти

Разклатиш ли ме, много ще боли!

 

 

 

 

© Мария Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??