12.01.2008 г., 11:14 ч.
Признание
Не те обичах, чуй ме,
не те обичам и сега.
Аз свикнах да живея бурно,
на туй научи ме дъжда.
И всяка капка, тъй невинна,
убивала е чувствата във мен
и редом със дъждовната магия
превърнах се в камък аз студен.
Не те обичам, разбери,
но не мисли, че не познавам любовта.
Преди обичах до полуда,
сега дъждът пленил е моята душа.
Признавам, нямах сили да ти кажа,
затуй вървях безмълвна във нощта.
Прости ми, аз не съм виновна,
виновен е единствено дъжда!
не те обичам и сега.
Аз свикнах да живея бурно,
на туй научи ме дъжда.
И всяка капка, тъй невинна,
убивала е чувствата във мен
и редом със дъждовната магия
превърнах се в камък аз студен.
Не те обичам, разбери,
но не мисли, че не познавам любовта.
Преди обичах до полуда,
сега дъждът пленил е моята душа.
Признавам, нямах сили да ти кажа,
затуй вървях безмълвна във нощта.
Прости ми, аз не съм виновна,
виновен е единствено дъжда!
© Маце Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
! Вече знам кого да обвинявам. Благодаря, че ми каза. Отличен (6)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
хубав стих. с обич,Маце.