Признание
Не те обичах, чуй ме,
не те обичам и сега.
Аз свикнах да живея бурно,
на туй научи ме дъжда.
И всяка капка, тъй невинна,
убивала е чувствата във мен
и редом със дъждовната магия
превърнах се в камък аз студен.
Не те обичам, разбери,
но не мисли, че не познавам любовта.
Преди обичах до полуда,
сега дъждът пленил е моята душа.
Признавам, нямах сили да ти кажа,
затуй вървях безмълвна във нощта.
Прости ми, аз не съм виновна,
виновен е единствено дъжда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маце Всички права запазени
