9.06.2008 г., 11:23 ч.

Признание 

  Поезия » Бели стихове
901 0 18

Ще се смаля, признавам си,

когато

те видя през дъжда

чаровно чакащ...

Когато

капките на всички необятия

застинат между нас

и завибрират...

Мъчително е всъщност

и не трябва

във студ да капсулираме

душите

и късните им

пориви на страст...

Когато отрезвее този дъжд

и трудното от тебе съм изпила,

погледнеш ли

и видиш ли ме - знам,

ще се стопя, признавам си,

ще онемея...

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??