Признание
Ще се смаля, признавам си,
когато
те видя през дъжда
чаровно чакащ...
Когато
капките на всички необятия
застинат между нас
и завибрират...
Мъчително е всъщност
и не трябва
във студ да капсулираме
душите
и късните им
пориви на страст...
Когато отрезвее този дъжд
и трудното от тебе съм изпила,
погледнеш ли
и видиш ли ме - знам,
ще се стопя, признавам си,
ще онемея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
