Jun 9, 2008, 11:23 AM

Признание

1.2K 0 18

Ще се смаля, признавам си,

когато

те видя през дъжда

чаровно чакащ...

Когато

капките на всички необятия

застинат между нас

и завибрират...

Мъчително е всъщност

и не трябва

във студ да капсулираме

душите

и късните им

пориви на страст...

Когато отрезвее този дъжд

и трудното от тебе съм изпила,

погледнеш ли

и видиш ли ме - знам,

ще се стопя, признавам си,

ще онемея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...