8.08.2016 г., 18:44 ч.

Призрачно 

  Поезия
706 4 15

Животът е предчувствие за края.
Не носи радост песента на птица.
Тя своята обреченост не знае,
ала таи я в светлата зеница.

Отдръпва се безкрайно хоризонта
и с него отзвучава всяка вяра...
Смъртта е некоординатна зона.
В мъгли от вечност всеки дух затваря.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Такива прекрасни стихове...за смъртта!
  • Интересно усещане си затворил във вълшебна бутилка... Да, може би наистина отиваме там, където всичко е нищо, и още сега личи в очите ни... Харесва ми тази мистика и усещането, и мислите, които обгръщат...
  • Много хубав стих, макар пълен с песимизъм!
  • Много силно...!!!
  • !!!
  • В мъгли от вечност всеки дух затваря.....Как си го казал! Много ми хареса!
  • Сърдечен поздрав и от мен за това така замислящо стихотворение!
    "Животът е предчувствие за края." Няколко думи, които казват толкова много!
  • Чудесен стих, който те кара да се замисляш! Браво, Младене!
  • Силен стих!
  • "Животът е предчувствие за края."

    Животът е подарък... И камшик...
    И според функция кармично отредена
    предчувства ту победния си вик,
    ту загуба (от нечия победа)
    Но помежду предчувствията има
    за малки радости достатъчно пространство
    И времето докато дойде зимата
    е все пак време за усмивките на лятото
  • Поздравления, Младене - класата си е класа!!!
  • ,,Смъртта е некоординатна зона, в мъгли от вечност всеки дух затваря"- много вярно, точно, кратко и поетично казано, Младене! Поздравления!
  • Какво ли е да си затворен в мъгли от вечност? Хубав стих, много, много хубав!
  • Младене, поздравления за силния стих!
  • Харесах стихчето! Отведе ме много далече...
Предложения
: ??:??