8.08.2016 г., 18:44

Призрачно

844 4 15

Животът е предчувствие за края.
Не носи радост песента на птица.
Тя своята обреченост не знае,
ала таи я в светлата зеница.

Отдръпва се безкрайно хоризонта
и с него отзвучава всяка вяра...
Смъртта е некоординатна зона.
В мъгли от вечност всеки дух затваря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Такива прекрасни стихове...за смъртта!
  • Интересно усещане си затворил във вълшебна бутилка... Да, може би наистина отиваме там, където всичко е нищо, и още сега личи в очите ни... Харесва ми тази мистика и усещането, и мислите, които обгръщат...
  • Много хубав стих, макар пълен с песимизъм!
  • Много силно...!!!
  • !!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...