7.08.2020 г., 14:18

Пробивът на любовта

1.6K 0 0

Живеех в свят изпълнен с тъга

и не виждах нищо друго освен сивота.

 

В началото ми беше трудно,

но стана познатото задушно.

 

Един ден се сблъсках с теб 

и мрачният ми елек,

се изпари с първия поглед.

 

Цветовете започнаха да нахлуват,

чувствата да бушуват.

 

Светът ми стана пъстър

и с любовния нож остър,

унищожихме мрачния шедьовър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...