7.08.2020 г., 14:18

Пробивът на любовта

1.6K 0 0

Живеех в свят изпълнен с тъга

и не виждах нищо друго освен сивота.

 

В началото ми беше трудно,

но стана познатото задушно.

 

Един ден се сблъсках с теб 

и мрачният ми елек,

се изпари с първия поглед.

 

Цветовете започнаха да нахлуват,

чувствата да бушуват.

 

Светът ми стана пъстър

и с любовния нож остър,

унищожихме мрачния шедьовър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...