Aug 7, 2020, 2:18 PM

Пробивът на любовта

1.6K 0 0

Живеех в свят изпълнен с тъга

и не виждах нищо друго освен сивота.

 

В началото ми беше трудно,

но стана познатото задушно.

 

Един ден се сблъсках с теб 

и мрачният ми елек,

се изпари с първия поглед.

 

Цветовете започнаха да нахлуват,

чувствата да бушуват.

 

Светът ми стана пъстър

и с любовния нож остър,

унищожихме мрачния шедьовър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© К. И. Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...