Пробойна
Бурята ни връхлетя внезапно,
грабна ни, захвърли кораба
към озъбени, безмилостни скали.
Мачтата прекърши с писък остър,
запокити в мрака нашите мечти.
В кораба отвори се пробойна,
но морето сякаш се смири.
Хвърлихме спасителните лодки
и се сгушихме в студа чак до зори.
Стигнахме брега изнемощели.
Бурята бушува само час.
И прегърнахме се, мокри и смутени.
В джунглата ни трябваше компас.
Корабът потъна в океана,
но огря пак слънцето над нас.
И благодарих на Бога, че сме здрави
и прегърнати мечтаем пак на глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Биразова Всички права запазени
