26.03.2015 г., 1:55  

...пробуди се и моята душа

640 0 3

 

 

 

С тихи стъпки на пролет,
поклони се с дар есента.
Зелени очила, с чук и гвоздей
заби на увяхващата глава.

Раззелени се светът и очите разплака,
пробуди се и моята душа.
Щурец не дочула нито мирис на цвете,
прозя се сънлива и пак заспа.


Ст. Русев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като си представя, колко забързан е светът и колко време сте отделили за мен, само мога да кажа Благодаря Ренета и Василка. А какво ли трябва да кажа за теб Мисана, които отново си ме разнищил, а аз не обичам да коментирам и ми личи, нали?- сухар съм си.
  • Много интересно стихотворение, сякаш изградено двуядрено - от 2 миниатюри, кохерентни помежду си. Първата:

    "С тихи стъпки на пролет,
    поклони се с дар есента.
    Зелени очила, с чук и гвоздей
    заби на увяхващата глава."

    И втората:

    "Раззелени се светът и очите разплака,
    пробуди се и моята душа.
    Щурец не дочула нито мирис на цвете,
    прозя се сънлива и пак заспа."

    Мъдрост и вярнота.

    Поздравление, Станиславе! Харесах!
  • "Щурец не дочула нито мирис на цвете,
    прозя се сънлива и пак заспа."
    Така е-за съжаление! Харесах!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...