Mar 26, 2015, 1:55 AM  

...пробуди се и моята душа

  Poetry » Other
641 0 3

 

 

 

С тихи стъпки на пролет,
поклони се с дар есента.
Зелени очила, с чук и гвоздей
заби на увяхващата глава.

Раззелени се светът и очите разплака,
пробуди се и моята душа.
Щурец не дочула нито мирис на цвете,
прозя се сънлива и пак заспа.


Ст. Русев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като си представя, колко забързан е светът и колко време сте отделили за мен, само мога да кажа Благодаря Ренета и Василка. А какво ли трябва да кажа за теб Мисана, които отново си ме разнищил, а аз не обичам да коментирам и ми личи, нали?- сухар съм си.
  • Много интересно стихотворение, сякаш изградено двуядрено - от 2 миниатюри, кохерентни помежду си. Първата:

    "С тихи стъпки на пролет,
    поклони се с дар есента.
    Зелени очила, с чук и гвоздей
    заби на увяхващата глава."

    И втората:

    "Раззелени се светът и очите разплака,
    пробуди се и моята душа.
    Щурец не дочула нито мирис на цвете,
    прозя се сънлива и пак заспа."

    Мъдрост и вярнота.

    Поздравление, Станиславе! Харесах!
  • "Щурец не дочула нито мирис на цвете,
    прозя се сънлива и пак заспа."
    Така е-за съжаление! Харесах!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...