Пробуждане
Отворете очите! Отворете очите!
Започнете да мислите, спрете да спите!
Навсякъде всеки мърда и шета,
знам, че на всеки съдбата е клета.
Наоколо мрак, самота и тревога...
толкоз е трудно, че се моля на Бога!
Човекът се радва, че диша, живее...
И нашият вид за свободата милее!
Светът се разпада, хората бързат,
парите диктуват, нареждат безспирно,
всеки за нещо защо ли се връзва?
Всичко е толкова просто, невинно...
Не мога, не искам, не трябва да бъде,
ах, защо ли така се наричаме, люде?
Човешкото в нас е много далече,
към други видения тичаме вече!
Започнете да мислите, спрете да спите!
Навсякъде всеки мърда и шета,
знам, че на всеки съдбата е клета.
Наоколо мрак, самота и тревога...
толкоз е трудно, че се моля на Бога!
Човекът се радва, че диша, живее...
И нашият вид за свободата милее!
Светът се разпада, хората бързат,
парите диктуват, нареждат безспирно,
всеки за нещо защо ли се връзва?
Всичко е толкова просто, невинно...
Не мога, не искам, не трябва да бъде,
ах, защо ли така се наричаме, люде?
Човешкото в нас е много далече,
към други видения тичаме вече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
