Jan 24, 2009, 8:51 PM

Пробуждане 

  Poetry » Other
522 0 2
Отворете очите! Отворете очите!
Започнете да мислите, спрете да спите!
Навсякъде всеки мърда и шета,
знам, че на всеки съдбата е клета.

Наоколо мрак, самота и тревога...
толкоз е трудно, че се моля на Бога!
Човекът се радва, че диша, живее...
И нашият вид за свободата милее!

Светът се разпада, хората бързат,
парите диктуват, нареждат безспирно,
всеки за нещо защо ли се връзва?
Всичко е толкова просто, невинно...


Не мога, не искам, не трябва да бъде,
ах, защо ли така се наричаме, люде?
Човешкото в нас е много далече,
към други видения тичаме вече!

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко човечно и истинско.
    Вълнувашо, ритмично, житейско.
    Въпроси, въпроси, въпроси- дирим отговор...
  • Страхотно е, много е вярно и аз също съм си задавал тези въпроси!
    Начина по, който е написано е много нашепващ и просто ме развълнува много... Приеми моите искренни поздравления и ти пожелавам да ни радват още много дълго време твоите творби... Страхотно е...!
Random works
: ??:??