Продадох си усмивките на слънцето
Продадох си усмивките на слънцето,
а говора загубих от отричане.
Мислите заплетоха молитвите,
за вчерашното ти обичане.
Някъде душите се изгубиха,
някъде из дългото пътуване.
Сякаш любовта сами погубиха,
със отдаденото си тъгуване.
Дъждът сега рисува по очите ми,
а миглите окапаха от чакане.
Тръгнаха да скитат и сълзите ми,
изнервени от неговото тракане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
