Продадох си усмивките на слънцето,
а говора загубих от отричане.
Мислите заплетоха молитвите,
за вчерашното ти обичане.
Някъде душите се изгубиха,
някъде из дългото пътуване.
Сякаш любовта сами погубиха,
със отдаденото си тъгуване.
Дъждът сега рисува по очите ми,
а миглите окапаха от чакане.
Тръгнаха да скитат и сълзите ми,
изнервени от неговото тракане.
© Пламена Добрева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
