Продадох си усмивките на слънцето,
а говора загубих от отричане.
Мислите заплетоха молитвите,
за вчерашното ти обичане.
Някъде душите се изгубиха,
някъде из дългото пътуване.
Сякаш любовта сами погубиха,
със отдаденото си тъгуване.
Дъждът сега рисува по очите ми,
а миглите окапаха от чакане.
Тръгнаха да скитат и сълзите ми,
изнервени от неговото тракане.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
