Продавач на облаци
Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов,
защото пчелите му сбират сергията.
Памукът прилича на бухнало грозде,
което децата със пръстчета стигат.
Облизват ги после и бръчкат нослета,
изпълнени с тежкия мирис на лято.
Подскача пред тях, на клечка, петлето,
от многото смях цветът му е грапав.
Топи се червеното в малките устни.
От захар е всичко – петлета и облаци...
Седи продавачът. Ухае на вкусно.
Не можеш да бъдеш навита бездомност...
Не може да бъде с лице продавачът,
защото не взема стотинки за стоката.
Той пълни следите със розова захар,
докато измоли памука от Господ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
