Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Jun 13, 2010, 6:43 PM

Продавач на облаци 

  Poetry » Other
814 0 3

Един продавач навиваше облаци

на дървени пръчки с полепнала захар.

Сега го крепи трикрака бездомност

и здравата връв го стяга за гащите...

 

Сега му е топло. Асфалтът е розов,

защото пчелите му сбират сергията.

Памукът прилича на бухнало грозде,

което децата със пръстчета стигат.

 

Облизват ги после и бръчкат нослета,

изпълнени с тежкия мирис на лято.

Подскача пред тях, на клечка, петлето,

от многото смях цветът му е грапав.

 

Топи се червеното в малките устни.

От захар е всичко – петлета и облаци...

Седи продавачът. Ухае на вкусно.

Не можеш да бъдеш навита бездомност...

 

Не може да бъде с лице продавачът,

защото не взема стотинки за стоката.

Той пълни следите със розова захар,

докато измоли памука от Господ.

 

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??