Продавач на облаци
Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов,
защото пчелите му сбират сергията.
Памукът прилича на бухнало грозде,
което децата със пръстчета стигат.
Облизват ги после и бръчкат нослета,
изпълнени с тежкия мирис на лято.
Подскача пред тях, на клечка, петлето,
от многото смях цветът му е грапав.
Топи се червеното в малките устни.
От захар е всичко – петлета и облаци...
Седи продавачът. Ухае на вкусно.
Не можеш да бъдеш навита бездомност...
Не може да бъде с лице продавачът,
защото не взема стотинки за стоката.
Той пълни следите със розова захар,
докато измоли памука от Господ.
© Ружа Матеева All rights reserved.
