Превърни мечтите ми в отровно одеяло
и завий ме със усмивка - лека нощ.
Сърцето няма го - отдавна е умряло,
(погреба го с красивия си нож)
Полети с крила, направени от мене,
връхлети ме силно - като ураган.
Вземи ми всичко - всяка капка време,
а аз ще гледам с поглед див и ням.
Докосни последната намерена надежда,
нахрани я със отрова и злина.
Опаковай я изкусно - да подвежда,
и подай ми я със обич - без вина.
Целуни със устни нежното ми име,
а когато заличиш ме - продължавай.
Ако искаш, даже в ада потърси ме,
любовта ще взема - затова не я предлагай...
© Валери Янев Всички права запазени