10.04.2008 г., 12:49

Продължавай да ме търсиш

1K 0 10

Превърни мечтите ми в отровно одеяло

и завий ме със усмивка - лека нощ.

Сърцето няма го - отдавна е умряло,

(погреба го с красивия си нож)

 

Полети с крила, направени от мене,

връхлети ме силно - като ураган.

Вземи ми всичко - всяка капка време,

а аз ще гледам с поглед див и ням.

 

Докосни последната намерена надежда,

нахрани я със отрова и злина.

Опаковай я изкусно - да подвежда,

и подай ми я със обич - без вина.

 

Целуни със устни нежното ми име,

а когато заличиш ме - продължавай.

Ако искаш, даже в ада потърси ме,

любовта ще взема - затова не я предлагай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...