Превърни мечтите ми в отровно одеяло
и завий ме със усмивка - лека нощ.
Сърцето няма го - отдавна е умряло,
(погреба го с красивия си нож)
Полети с крила, направени от мене,
връхлети ме силно - като ураган.
Вземи ми всичко - всяка капка време,
а аз ще гледам с поглед див и ням.
Докосни последната намерена надежда,
нахрани я със отрова и злина.
Опаковай я изкусно - да подвежда,
и подай ми я със обич - без вина. ...