valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
27.10.2017 г., 23:53 ч.

Продължавам 

  Поезия
406 0 7

Пада дъжд, но какво от това?
Всяка капка кълве от плътта ми.
Аз съм кръстен в светена вода,
а душата е моето знаме.

 

Не, че имам аз суха душа.
Тя стремглаво ме води в живота.
Тя се вее, дори да сгреша.
Тя е моята лична Голгота.

 

В мен се впиват студени игли,
но от вътре, усещам огниво
и във вените мои кипи,
душата ми - буйна и дива.

 

Сякаш сам Голиат и Давид,
върху моето тяло се бият.
От дъжда ви изглеждам на свит.
Не, изправен с душата - магия.

 

Ще престане, студеният дъжд
да се бори в борбата неравна,
а пък аз, като истински мъж
продължавам в душата да вярвам.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??