Продължавам
Пада дъжд, но какво от това?
Всяка капка кълве от плътта ми.
Аз съм кръстен в светена вода,
а душата е моето знаме.
Не, че имам аз суха душа.
Тя стремглаво ме води в живота.
Тя се вее, дори да сгреша.
Тя е моята лична Голгота.
В мен се впиват студени игли,
но от вътре, усещам огниво
и във вените мои кипи,
душата ми - буйна и дива.
Сякаш сам Голиат и Давид,
върху моето тяло се бият.
От дъжда ви изглеждам на свит.
Не, изправен с душата - магия.
Ще престане, студеният дъжд
да се бори в борбата неравна,
а пък аз, като истински мъж
продължавам в душата да вярвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
