valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Oct 27, 2017, 11:53 PM

Продължавам 

  Poetry
408 0 7

Пада дъжд, но какво от това?
Всяка капка кълве от плътта ми.
Аз съм кръстен в светена вода,
а душата е моето знаме.

 

Не, че имам аз суха душа.
Тя стремглаво ме води в живота.
Тя се вее, дори да сгреша.
Тя е моята лична Голгота.

 

В мен се впиват студени игли,
но от вътре, усещам огниво
и във вените мои кипи,
душата ми - буйна и дива.

 

Сякаш сам Голиат и Давид,
върху моето тяло се бият.
От дъжда ви изглеждам на свит.
Не, изправен с душата - магия.

 

Ще престане, студеният дъжд
да се бори в борбата неравна,
а пък аз, като истински мъж
продължавам в душата да вярвам.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??