5.04.2011 г., 22:36

Продължавам назад

833 0 2

Продължаваш да ме преследваш,

всяка стъпка, всяко движение...

Аз се опитвам да забравя всичко –

да имам поне едно постижение.

 

Знам – спомените се трият трудно,

неугасим огън е любовта родена,

която държи сърцето винаги будно

и в мислите като че ли е вродена.

 

Научаваме за болката след раздяла,

продължаваме към спомените нелепи,

пламтящата любов тъга къде е видяла –

влюбените сърца винаги са слепи.

 

Искам сама да продължиш,

не спирай да мечтаеш, но за друг,

на мен нищо не ми дължиш –

само те моля, да спрем до тук.

 

Знаеш, че вече няма връщане,

не ти ли е всичко доскучало?

Аз реших да продължа назад

и всичко да започна отначало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота!
  • Може би да продължиш напред и всичко от начало, защото назад ще бъде доста болезнено! Поздрави от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...