12.02.2017 г., 10:41

"Продължение"...

665 0 0

     94/Нечакана температура!?

Която свалях с аналгин.

Към нея нищо не притурях,

и все се чувствах весел "мен".

И аз причина не намирах,

със работата си да спирам...

Опитвах се... и не веднъж,

да търся "гъби" подир дъжд...

и взех от туй да се препирам.

И горе в десния корем,

напипах нещо чуждо в мен!?

И почнах силно да се взирам!

Но до тука аз  не се спрях,

във търсене се заиграх!

 

 

95/О, казвам ви, не се изплаших,

останах пълен със кураж!

Видях, че се забърквам в каша,

в която  още нямах стаж!

Отидох кръв да си изследвам...

С по-опитните да беседвам...

и като в някой чепат стих,

аз в Истината не се скрих!

Разбрах, че трябва да се действа,

със моя лекар се разбрах

и болницата   си избрах,

а също - с моето семейство...

И така без капка страх,

към ешафода за вървах!

 

 

96/Отидох в "гастрото" на Добрев,

изследва ме и каза : "Рак"!

Попитах го какво да сторя:

"Скъси червото си юнак!"

И в тия паметни минути,

добрите думи бяха чути!

С Драганов  той ме нагласи

хирурга баш се съгласи

и само подир десет  дена,

във болницата бях приет!

Изглежда бях човек с късмет...

И тъй ме завъртя остена!

И както и след туй разбрах,

за мене не остана страх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...