12.02.2017 г., 10:41

"Продължение"...

672 0 0

     94/Нечакана температура!?

Която свалях с аналгин.

Към нея нищо не притурях,

и все се чувствах весел "мен".

И аз причина не намирах,

със работата си да спирам...

Опитвах се... и не веднъж,

да търся "гъби" подир дъжд...

и взех от туй да се препирам.

И горе в десния корем,

напипах нещо чуждо в мен!?

И почнах силно да се взирам!

Но до тука аз  не се спрях,

във търсене се заиграх!

 

 

95/О, казвам ви, не се изплаших,

останах пълен със кураж!

Видях, че се забърквам в каша,

в която  още нямах стаж!

Отидох кръв да си изследвам...

С по-опитните да беседвам...

и като в някой чепат стих,

аз в Истината не се скрих!

Разбрах, че трябва да се действа,

със моя лекар се разбрах

и болницата   си избрах,

а също - с моето семейство...

И така без капка страх,

към ешафода за вървах!

 

 

96/Отидох в "гастрото" на Добрев,

изследва ме и каза : "Рак"!

Попитах го какво да сторя:

"Скъси червото си юнак!"

И в тия паметни минути,

добрите думи бяха чути!

С Драганов  той ме нагласи

хирурга баш се съгласи

и само подир десет  дена,

във болницата бях приет!

Изглежда бях човек с късмет...

И тъй ме завъртя остена!

И както и след туй разбрах,

за мене не остана страх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...