Продължение №14 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

Пребиваване в Първомай

,

След моя Острец злополучен

се върнах аз във моя край

и там със опита научен

захванах служба в Първомай.

Намерих работа за мене

във болницата – интернист.

 А и  Алиса без стоене,

не бе дошла като турист!

И тя започна да се труди,

в аптеката бе фармацевт.

Прегърнахме се като луди,

нареждаше се всичко с кеф!

Намерихме добра квартира.

Достатъчна за всички нас.

И вече нищо не ни спира,

най-после да сме всички в час!

Баща ми, майка ми, жена ми…

Разбира се, там бях и аз,

станахме една панорама.

Огнище имаше за нас!

На татко ми туй му хареса

и той се върна в Първомай.

Мечтата ни се сбъдна лесно,

дойдохме си във своя край!

Доволен беше колектива,

животът ни  тръгна добре,

и като на добрата нива

започна всеки да оре.

Напредвах аз във мойта служба,

доволна и Алиса бе.

И заживяхме всички в дружба,

семейството щастливо бе!

Във „Витекс“ татко  заработи,

наречен вече „Партизан“,

там консервираха домати

и изпълняваха свой план.

А край червените домати

печаха и червен пипер,

реколтата доде се крати,

а  тя бе във голям размер!

След туй сушаха плодовете…

И правеха от тях компот.

А свършеха ли тук и двете,

ковяха  щайгите

за нов живот...