Jan 31, 2014, 1:52 PM  

Продължение №14 (поема за баща ми)

685 0 0

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

 

Пребиваване в Първомай

 

,

След моя Острец злополучен

се върнах аз във моя край

и там със опита научен

захванах служба в Първомай.

 

Намерих работа за мене

във болницата – интернист.

 А и  Алиса без стоене,

не бе дошла като турист!

 

И тя започна да се труди,

в аптеката бе фармацевт.

Прегърнахме се като луди,

нареждаше се всичко с кеф!

 

Намерихме добра квартира.

Достатъчна за всички нас.

И вече нищо не ни спира,

най-после да сме всички в час!

 

Баща ми, майка ми, жена ми…

Разбира се, там бях и аз,

станахме една панорама.

Огнище имаше за нас!

 

На татко ми туй му хареса

и той се върна в Първомай.

Мечтата ни се сбъдна лесно,

дойдохме си във своя край!

 

Доволен беше колектива,

животът ни  тръгна добре,

и като на добрата нива

започна всеки да оре.

 

Напредвах аз във мойта служба,

доволна и Алиса бе.

И заживяхме всички в дружба,

семейството щастливо бе!

 

Във „Витекс“ татко  заработи,

наречен вече „Партизан“,

там консервираха домати

и изпълняваха свой план.

 

А край червените домати

печаха и червен пипер,

реколтата доде се крати,

а  тя бе във голям размер!

 

След туй сушаха плодовете…

И правеха от тях компот.

А свършеха ли тук и двете,

ковяха  щайгите

за нов живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...