8.03.2017 г., 16:22

Продължение......,

810 0 0

116/Такъв е облика на село.

Събуждаме се сутринта

и хващайки бастуна смело,

показваме се на света.

Щом вземем  хляба и млекото,

Прогонваме за деня „злото”.

След туй доматите поим...

На хлад във къщи си стоим

и яденето там ни чака...

Ядем и лягаме да спим,

това е нейде към „един”,

Живата малко ще почака!

А щом към пет повее хлад,

за новини ни идва глад!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....