5.02.2009 г., 22:36

Прогледнах

1.8K 0 9

Доскоро вярвах на всички лъжи,

доскоро се борех за теб,  но уви,

Сега прогледнах и всичко разбрах.

В очите ти празни, наскоро видях -

друго момиче, други мечти...

Много изплакани по нея сълзи.

Доскоро се борех сляпо за нас.

Доскоро живеех в друг свят...

Сега се събудих от дългия сън

и лъжите проблесват - погубена съм.

Пускам те, отивай далече!

Там, където е твойта любов...

Знам, не ме обичаш вече,

личи ти по погледа нов.

Тръгвай, че вече е късно,

там е багажа, на прага - готов.

Сложих в него и малко парченце

от моята силна любов...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...