Feb 5, 2009, 10:36 PM

Прогледнах

  Poetry » Love
1.8K 0 9

Доскоро вярвах на всички лъжи,

доскоро се борех за теб,  но уви,

Сега прогледнах и всичко разбрах.

В очите ти празни, наскоро видях -

друго момиче, други мечти...

Много изплакани по нея сълзи.

Доскоро се борех сляпо за нас.

Доскоро живеех в друг свят...

Сега се събудих от дългия сън

и лъжите проблесват - погубена съм.

Пускам те, отивай далече!

Там, където е твойта любов...

Знам, не ме обичаш вече,

личи ти по погледа нов.

Тръгвай, че вече е късно,

там е багажа, на прага - готов.

Сложих в него и малко парченце

от моята силна любов...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...