17.05.2013 г., 19:45  

Проглеждане

581 0 5

 

            

 

                                                                               

 

                                                    

Има два начина да изживееш живота си. Единият е, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо"
                                          Алберт Айнщайн

 

 

 

Чудесата са неразривни и монолитни.

 

Те са нюанси от  неизвестен  цвят.

 

Има ги в пълнежа на моите възглавници,

 

на кафето ми в екзотичния аромат

 

и в синджира на домашната ми ракия.

 

Те са в пакостите на любимата  внучка

 

и в подправките на попската ми яхния.

 

В незагасналите мераци на кварталните старци

 

и в дълбочината на диханието ми,

 

във аромата на домашния ми кекс,

 

в корема на бременната ми котка

 

и в правения на пода луд секс.

 

В ехото на изпятата  песен в банята.

 

Чудесата са птици, свили гнезда в очите ми.

 

Те са в среднощните формули от науката,

 

живеят сред вихрушки и земетръси,

 

в геената на вулканите,

 

в  последиците на всеки  урок,

 

във оздравяването на раните

 

и в любовта на Бог...

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели и Ради,благодаря за прекрасните отзиви!
  • Усмихвам се,четейки!
  • Не е ли чудо,че ви имам и вие ме имате?!За да общуваме,да четем хубавите си стихове,да си се радваме взаимно и възторжено да живеем живота си!Поздрави,мили ми Анна и Линна!
  • Да чудесата са в малките неща!Все ги търсим а не ги виждаме...целият ни живот е изпълнен с чудеса!А не умеем да им се радваме и оценяме!Благодаря ,че ни напомни за чудесата!
  • Въздействащо е, харесва ми.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...