18.09.2022 г., 14:11 ч.

Прогонени 

  Поезия
354 3 4

Много болка и тъга.

Няма път назад в мъглата.

В свят, лишен от светлина,

губим себе си във мрака.

 

Небесата, напоени сякаш

с горест от безцветни дни,

се стоварват все върху ни,

чезнат нашите души.

 

Много студ и тишина,

твърде много сиви спомени.

Пред затръшната врата стоим - 

от себе си прогонени.

 

 

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??