Sep 18, 2022, 2:11 PM

Прогонени 

  Poetry
533 3 4

Много болка и тъга.

Няма път назад в мъглата.

В свят, лишен от светлина,

губим себе си във мрака.

 

Небесата, напоени сякаш

с горест от безцветни дни,

се стоварват все върху ни,

чезнат нашите души.

 

Много студ и тишина,

твърде много сиви спомени.

Пред затръшната врата стоим - 

от себе си прогонени.

 

 

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??