Проклетници

30.12.2023 г., 19:33 ч.

Поезия

353 0 2

Стъпки оставям по мокрото в пясъка,

морето ги трие след мен.

Стигнах отново изгубен до бездната,

а тя безпощадна е с мен.

В комбина със времето, шепнат озъбено,

разисквайки моя живот -

как идвал съм бил често отчаяно,

че тъй и ще идвам до гроб.

Поглеждам небето да търся спасение

в дълбоката му синева,

а то отразява морето във себе си

и хули ме с всяка вълна.

Заравям ръцете си дълбоко във пясъка

подобно на малко дете,

но вместо бисери от приказки весели,

вадя черупки с вода.

Посягам към вятъра и той неочаквано

спира да вее тъга,

а после в гърба ми, бясно и стряскащо

със вой ме залива с вина.

Събират се облаци, черни отровници,

прииждат бавно към мен.

Дори от покоя кратък и временен

искат да бъда лишен.

Обръщам се, тръгвам си, чувам зад себе си

мрачния хор от слова.

Проклинат ме, гонят ме, с насмешка сбогуват се,

но само за ден или два.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Блу (Blue)

2023-12-30T20:55:31+02:00

Винаги съм харесвала как пишеш. Щастлива Нова година!
Жабокът (Гедеон)

2023-12-30T20:29:25+02:00

Не бях чел твои стихове. Наистина в тях има много емоции и стойностни неща. Особено стихът ти "Неотминало минало"
Не знам, дали в сайта ще усетят това, но на мен ми харесват.