Проклетници
Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено,
разисквайки моя живот -
как идвал съм бил често отчаяно,
че тъй и ще идвам до гроб.
Поглеждам небето да търся спасение
в дълбоката му синева,
а то отразява морето във себе си
и хули ме с всяка вълна.
Заравям ръцете си дълбоко във пясъка
подобно на малко дете,
но вместо бисери от приказки весели,
вадя черупки с вода.
Посягам към вятъра и той неочаквано
спира да вее тъга,
а после в гърба ми, бясно и стряскащо
със вой ме залива с вина.
Събират се облаци, черни отровници,
прииждат бавно към мен.
Дори от покоя кратък и временен
искат да бъда лишен.
Обръщам се, тръгвам си, чувам зад себе си
мрачния хор от слова.
Проклинат ме, гонят ме, с насмешка сбогуват се,
но само за ден или два.
© Èдин Гравън All rights reserved.
