3.12.2017 г., 23:26

"Проклятие"

1.5K 2 0

Там горе някога, далече в Рая,

високо в облаците над земята,

Адам и Ева... най-накрая

опитали от ябълката на змията.

 

Плодът бил пълен с много грях

и забранен във райските градини

и Господ ги прогонил в своя гняв

да страдат на земята със години.

 

И заживели хората със лошо и добро

за греховете си започнали да страдат,

но Бог смилил се, пратил им любов

и вярата им дал като награда.

 

Но Господ бил и мъдър, и жесток.

С проклятие човека той наказал,

обрекъл всички хора на любов,

а после ги дарил и със омраза.

 

А хората повярвали на Господ Бог,

заклели се във Святото Разпятие.

Те почнали да страдат за любов,

така до днес се молим за "Проклятие"!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

 

Мисля че в основата на всяко добро е любовта!

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...