Проклятието на един безумец
Ти в онази тъжна вечер се напи,
много яко, безпаметно
и роди безумен стих
с който я обиди, не, уби я!,
своята любов изстрадана ...
Небето върху себе си и нея ти стовари,
слънцето и звездите скри,
всеки кълн в душата й попари,
с алкохолни пари отмъсти
на самотна обич, на съдбата и на мрака ...
Зачеркна я! Глупак - нали обичаш!
Безумецо, не ще ти тя прости!
Злобата пияна не се прощава!
Тази горест ще те гори
до сетните ти дни
и сигурен бъди - после дори във ада ...!
Заради шише ракия без салата ...
Твойта проклетия в самотата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
