Прокълната любов
В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата
и гнездо ще си свия от отровни върби.
Всеки ден ще ме дириш, ще разпитваш гората,
за жената, която твойта сянка изтри.
Ще сънуваш лицето и снагата ми бяла,
ще те буди гласът ми с песен дивна в зори,
а сърцето ще крее за любов закопняло,
полудяло от чувства, непознати преди.
Не помисляй за прошка, любовта е жестока,
много пъти ще викаш да те вземе смъртта.
Но уви, прокълнах те и да искам, не мога
това кобно проклятие от теб да сваля.
Може би след години, ако пак се намерим,
ако ти ме обичаш, ако аз си простя,
ще застанем с открити души на предела
и ще минем пречистени във вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
, благодаря ти!
