Пролет
("Пролет моя, моя бяла пролет" – Н. Й. Вапцаров)
Искам да повярвам, че си жива,
Пролет моя. Нека те открия!
Да ме жàри младата коприва.
Да ме грабне твоята стихия.
Но така съм се сродил с панела,
с интернет, с рекламата и стреса,
че не виждам края на тунела
и не чувам бялата ти песен.
Спомням си смълчаните поляни,
полъха на колендро от запад,
челядинките – по изгрев брани,
зелника на баба – с лук и лапад...
Или ми се струва, че те помня?
Как да бъда сигурен, обаче?
Затова те моля, Пролет моя -
позволи ми с теб да си поплача.
Щом сълзите рукнат в дъжд пороен,
щом измият страх, тъга и плесен,
ще повярвам, че те има, Пролет,
и ще чуя бялата ти песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
