29.03.2009 г., 1:32  

Оптимистично

1.2K 1 31


           

 По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.

От грешки и завои уморена,
посока губиш, луташ се в света.
Децата ти – съвсем обезверени,
отлитат като птици в есента.

Но ти – земя на жито и на вино,
таиш в недрата си духовна мощ.
Аз вярвам, че над пропасти ще минеш,
към утрешния ден ще хвърлиш мост.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно...другите думи са излишни...
    с обич, мила Елица.
  • Ха така! Гледай да узнаеш по-скоро!
  • Беше виртуална връзка. И почти отмина.
    Затова казвам, че не е реалност, Цвети.
    Благодаря ти за милите думи.
    И на вас също, Кристина и Анна.
    Весела седмица!
  • Ритъм, мелодичност, слънчево настроение и пролетно дръзновение има в стиха ти!
  • Влюбена в любовта, пожелавам все така, щастлива да е ТЯ!
    Красив и много влюбен стих! Поздрави! БЪДИ!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...