rajsun (Райчо Русев)
551 1381
25.03.2014 г., 22:52 ч.

Пролет и живот 

  Поезия » Друга
704 0 16
 
Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.
 
Аз ще си тръгна с малък вързоп
към автобусната спирка.
А животът от ниско крайпътно дърво
като кос ненадейно подсвирква.

(от "СтиховеЙ")

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, животът, едно подсвиркване на кос...
    Много казваш с малко думи, които те карат да се преродиш...
    да осъзнаеш, колко сме малки и колко е хубаво да си жив!
    Поклон!
  • Другите са те похвалили достатъчно. Аз се присъединявам и просто съобщавам, че съм истински щастлив с нашето приятелство! Бъди!
  • И небето е същото.И някак не е.
    Все живот е с различни окраски.
    Ту е птица,ту стръкче в поле,
    ту е знак за отминало щастие...
  • Всеки твой стих е неповторим! Поздравления!
  • От голямото към малкото и от малкото към голямото:природа-човек, човек-живот. Безкрайно преливане, което може да улови само поезията. Поздрав!
  • Хубаво е в твоята къщичка от думи. Благодаря за Надеждата, която си ми оставил.
  • Тъга, но живота продължава... Поздравления за уловената тема!
  • Няма какво да кажа!!! Толкова образно и стягащо за гърлото!
  • Разби ме с огромната си метафора в тоя стих! Страхотен си, Райсън!
  • Много ми хареса!
  • Здравей, Райсън!С малко думе си казал много!
    Поздравявам те!Желая ти хубав и вдъхновен ден!
  • Всичко си казал!
    Силен е животът...
    Поздрав!
  • Харесвам поезията ти и с удоволствие те чета.
    Дори и когато "Немито небе светлината цеди."
    Стиховете ти грабват... много мощна гравитация!!!
    Поздрав!
  • !!
  • Тъжно !
Предложения
: ??:??