25.03.2014 г., 22:52

Пролет и живот

Поезия » Друга

946 0 15

Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.

Аз ще си тръгна с малък вързоп
към автобусната спирка.
А животът от ниско крайпътно дърво
като кос ненадейно подсвирква.

(от "СтиховеЙ")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mimamina (Мина Конарова)

Да, животът, едно подсвиркване на кос...
Много казваш с малко думи, които те карат да се преродиш...
да осъзнаеш, колко сме малки и колко е хубаво да си жив!
Поклон!

2014-04-15T13:51:04+03:00
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

Другите са те похвалили достатъчно. Аз се присъединявам и просто съобщавам, че съм истински щастлив с нашето приятелство! Бъди!

2014-04-13T12:04:13+03:00
Довереница (Дочка Василева)

И небето е същото.И някак не е.
Все живот е с различни окраски.
Ту е птица,ту стръкче в поле,
ту е знак за отминало щастие...

2014-04-13T11:17:33+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Всеки твой стих е неповторим! Поздравления!

2014-04-13T08:38:12+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

От голямото към малкото и от малкото към голямото:природа-човек, човек-живот. Безкрайно преливане, което може да улови само поезията. Поздрав!

2014-04-07T19:51:43+03:00