Mar 25, 2014, 10:52 PM

Пролет и живот

Poetry » Other

949 0 15

Немито небе светлината цеди.
Земята несвикнало диша.
Сякаш съм в градската болница и
утре ще ме изпишат.

Аз ще си тръгна с малък вързоп
към автобусната спирка.
А животът от ниско крайпътно дърво
като кос ненадейно подсвирква.

(от "СтиховеЙ")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimamina (Мина Конарова)

Да, животът, едно подсвиркване на кос...
Много казваш с малко думи, които те карат да се преродиш...
да осъзнаеш, колко сме малки и колко е хубаво да си жив!
Поклон!

2014-04-15T13:51:04+03:00
Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

Другите са те похвалили достатъчно. Аз се присъединявам и просто съобщавам, че съм истински щастлив с нашето приятелство! Бъди!

2014-04-13T12:04:13+03:00
Довереница (Дочка Василева)

И небето е същото.И някак не е.
Все живот е с различни окраски.
Ту е птица,ту стръкче в поле,
ту е знак за отминало щастие...

2014-04-13T11:17:33+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Всеки твой стих е неповторим! Поздравления!

2014-04-13T08:38:12+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

От голямото към малкото и от малкото към голямото:природа-човек, човек-живот. Безкрайно преливане, което може да улови само поезията. Поздрав!

2014-04-07T19:51:43+03:00