Пролет иде! А дали?
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи,
трупа бели чудеса,
зъзне чичопеят бос и
огласява пак леса.
Слънчицето го подмами –
кацна плахо и запя,
а в гнездото – ланшна слама,
да го стопли не успя.
Малък сечко се разлюти,
сприхав си е, а и къс,
перушинките, нечуто,
пръсна с февруарски хъс.
Баба Марта е изпрала,
свойте дрипави поли.
Малка птичко, закопняла,
пролет иде! А дали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
